Перфектната защита на крайните точки изисква контрол на привилегиите

Най-актуалните и ефективни атаки с рансъмуер не изискват да има зловреден софтуер; те изискват вход. Съвременните злонамерени лица не е необходимо да проникват. Те могат да използват легитимни самоличности и техните привилегии, за да проникнат, след което да продължат да се възползват от тях, движейки се странично, за да проучват повече възможности и да манипулират уязвимости и експлойти, за да разпространяват рансъмуер и шпионски софтуер. Уязвима самоличност или акаунт, свързан с крайна точка, може бързо да се превърне във възможност на атакуващия да получи достъп до най-ценните активи на организацията.

С използването на легитимни самоличности се наблюдава по-малко „аномална“ активност и много повече нормални действия, извършвани от доверен, привилегирован потребител. А атакуващите са напълно наясно колко лесно могат да се „скрият“ зад тези легитимни потребителски акаунти.

Ето защо откриването и реагирането на крайни точки (Endpoint Detection and Response – EDR) е всъщност само едно парче от пъзела за защита на крайните точки. То предлага ключова функционалност за откриване на заплахи в реално време и осигуряване на бързи реакции срещу zero-day експлойти, но има и част, който остава назащитена. Той открива заплахи, които задействат предупреждения, но не може да спре заплахите, които използват легитимни привилегии. Освен това му липсват много от функциите, необходими за проактивна стратегия за сигурност на крайните точки. Тук се намесва Управлението на привилегиите на крайните точки (Endpoint Privilege Management – EPM).

EPM и EDR са известни като критични инструменти, когато става въпрос за защита на крайните точки. И все пак, те обхващат много различни етапи от жизнения цикъл на атаката.